Ако сте отложили да засадите рози в градината си на есен – направете го рано пролетта.
Засаждането на розите на постоянно място може да се извърши на есен или през пролетта. Есенното засаждане при условията на нашата страна, с изключение на най- високите места, е за предпочитане. В този случай розите се вкореняват своевременно и напролет започват по- рано своето развитие. Едновременно със засаждането есента се прави и зазимяването, като се покрият целите растения с пръст до 20-25 см. височина. През пролетта засаждането на розите започва веднага щом времето позволява да се работи на открито. Забавянето не е желателно, поради ранното затопляне на времето и засушаване, условията стават неблагоприятни за вкореняване. Късното засаждане увеличава риска, самото прихващане става бавно и растенията се развиват слабо през първата година.
Технология на засаждане:
По отношение на почвата декоративните рози не са много взискателни. Като имаме предвид, че те са облагородени върху подложки, които са диви и жизнени растения, може да се обясни тяхната висока приспособимост към най-различни типове почва.
Когато вече сте решили къде да засадите розата изкопайте ямка дълбока около 30 см. Размесете изкопаната почва 1:1 с добре угнил оборски тор. Опреснете корените на розата преди саденето, като ги скъсите до 18-20 см. Тъка ще стимулирате формирането на младите корени. Поставете розата в изкопаната дупка като не подгъвате кореновата система и внимавате присадката да остане точно на нивото на терена. Насипаната край корените почва трябва да бъде добре трамбована. След засаждането полейте обилно докато се задържи вода отгоре. Това спомага за по-добро слягане на почвата около корените и следователно за успешно прихващане.
При есенното засаждане леторастите не се изрязват а се засипват с 20-25 см. рохкава почва. Тъка розата се зазимява. Рано пролетта натрупаната почва се премахва до присадката /нивото на терена/ и латорастите се изрязват на 2-3 см. Това съкращаване на старите леторасти стимулира спящите пъпки от присадката и вегетацията започва още при първите топли пролетни дни.
През пролетта, изрязването на леторастите става паралелно с опресняването на кореновата система преди засаждането.

Торене на розите
Розите имат дълъг живот и могат да останат на едно място повече от 20 г. Те не са взискателни на почви, тъй като корена им е дива шипка. Поради непрекъснатия си цъфтеж обаче те се нуждаят от много хранителни елементи, които са необходими за изграждането на цветовете. Ето защо обилното торене е най-важното условие за успешното им отглеждане. Ежегодно торене се прави на есен с оборски тор и суперфосфат. По време на вегетацията е най-удобно и ефикасно да се внасят комбинирани водоразтворими торове за подхранване през листата.

Резитба на розите
Резитбата е важен агротехнически елемент при отглеждане на розите. С нея се цели правилно оформяне на розовия храст и осигуряване на богат и непрекъснат цъфтеж.
На розите се прави основна пролетна резитба. При нея се премахват всички болни и повредени клонки. Същевременно се изрязват на 1-2 пъпки старите леторасти на храстовидните и бордюрните рози. Високотъблените катерещи рози се изрязват в зависимост от това каква форма ще се предаде на храста. Когато разклоненията ще се поддържат на височина 2-3 метра и по-вече, тогава всички разклонения от основата се премахват, за да се образува едно мощно стъбло, което носи връхните разклонения. Връхните разклонения всяка пролет се съкращават на 2-3 пъпки. Ако влачещата роза се развива по ограда или зацветява решетка, тогава броят на основните разклонения се определя в зависимост от площта, която ще покрива. Тогава на основните /от долу/ 2-3 летораста се опресняват страничните клонки.
Важно мероприятие от летните грижи за розите е почистването на прецъфтелите цветове. Съвременните градински рози цъфтят многократно от края на май до първите есенни студове. За да се съкрати времето между два цъфтежа и да се получат по-едри цветове е необходимо редовно да се почистват прецъфтелите цветове, като се изрязват и част от клонките.